Начин на приготвяне
Объркваме брашното, оцета, солта и топлата вода до получаване на меко тесто. После добавяме към него 125g разтопено масло, размесваме отново и оставяме да втасва за кратко.
През това време приготвяме плънката. Обелваме и настъргваме тиквата и я задушаваме със 125 g разтопено масло и 200 ml топла вода в тиган, под капак. Готвим на тих огън, а накрая добавяме 1 ч.ч. захар. След като захарта се разтопи, прецеждаме плънката през гевгир до пълното отделяне на мазнината и я оставяме да се охлади изцяло. После я объркваме с натрошените орехи.
За направата на корите разделяме тестото на три части. Върху кърпа дърпаме всяка от тях до получаване на тънък лист. Намазваме го с малко разтопено масло, поръсваме със захар и отгоре слагаме от плънката. С помощта на кърпата навиваме листа на руло и поставяме в намазана с масло кръгла тавичка с диаметър 20 cm. По същия начин приготвяме всички кори.
Навитите рула намазваме с жълтък, поръсваме отгоре със захар и печем на 180° C за 40 min, до готовност.
Готовата вита баница се напръсква с вода и се покрива с кърпа, за да омекне. Поднасяме, поръсена с пудра захар.
Интересно: В Пловдивско казвали на витата баница с тиква „вийник“ и я приготвяли с мас. ВРазложкия край пък настъргвали тиквата, а после я посолявали и оставяли да се отцеди. Сотделения сок замесвали брашното и разточвали кори, които леко запичали на връшник. Оставяли само две сурови - за най-отдолу и най-отгоре. Върху всяка кора после слагали от настърганата тиква и печали на жив огън.