Погача от Северна България

Затопляме прясното мляко и разтваряме маята в него. Пресяваме брашното и правим кладенче, в което слагаме трите яйца, киселото мляко, маята, солта, захарта, олиото и около 150 - 200 ml топла вода. Замесваме меко тесто. Разделяме на три равни части и ги оформяме на топки. Намазваме ги с олио и ги поставяме в отделни купи да втасват на топло за поне 25 - 30 min., покрити с памучна кърпа.
С още малко брашно премесваме трите втасали топки поотделно. Разточваме всяка от тях в елипсовидна форма с дебелина 0,5 cm.
Намазваме първата част с разтопено масло, върху нея поставяме втората, отново намазваме с разтопено масло и поставяме третата. Режем през средата и навиваме на руло. Нарязваме на парчета с дебелина 5 cm и ги нареждаме изправени в тавата под формата на розички. Отгоре намазваме с разбитите жълтъци и оставяме да втасва още 20 min.
Печем на 180° C за половин час до златиста коричка. Готовата погача напръскваме с вода и покриваме с кърпа. Сервираме с масло и шарена сол или с мед.

Интересно: Хлябът е основната и най-важна храна на българите. Много чужденци, прекосили през годините нашите земи, отбелязват умението на тукашните жени да приготвят пити и особено баници. Например през 1891 г. пратеникът на Екзархията А. Шопов, пристигнал в Дедеагачко от Цариград, съобщава, че и тук, както и навсякъде сред българите, „селянката умее да те гости с нещо тестено, примесено с масло и сирене“.